Jun 29, 2019, 3:15 AM  

Набор от звезди

  Poetry » Other
567 2 2

Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.

 

Късно пея за любов,
и копнея да те има…
Винаги съм аз готов 
лъч да бъда в люта зима.

 

Лято с ятото кръжи,
и почива до морето.
По-богат оставаш ти,
щом запазил си детето.

 

Пак прелитам сто земи.
Мракът никого не плаши.
Той е набор от звезди –
над деянията наши…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...