В мъглата чезнат силуети
разтварят се във капчици вода
от сивата бездна поети
превръщат се във Самота.
В ъглите тъгува Тишината
немите сълзи жадуват свобода
по улицата само Нищетата
от леговището скрито изпълзя.
Светът превръща се във призрак
проклятието негово е Светлина
цветове се сливат, после чезнат
Край... не! Начало. Законът на Кръга.
Април, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
