В началото и в края само
човек може да обича така.
В началото –
когато доброто е негова цел и посока
и си няма представа за
големия глад,
за голямата суша,
за големия земетръс,
за това, какво да очаква от хора.
И в края, когато, оцелял
се завръща в дома
на душата си.
Здраве, истини и лъжливи пророци
изгубил,
опровергал,
окъсял,
обосял.
Тогава това е една нова любов –
последната
преди големия полет.
© Павлина Гатева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
