В началото и в края само
човек може да обича така.
В началото –
когато доброто е негова цел и посока
и си няма представа за
големия глад,
за голямата суша,
за големия земетръс,
за това, какво да очаква от хора.
И в края, когато, оцелял
се завръща в дома
на душата си.
Здраве, истини и лъжливи пророци
изгубил,
опровергал,
окъсял,
обосял.
Тогава това е една нова любов –
последната
преди големия полет.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
