Национално (не)щастие или как оцеляхме в зимата, без да се стоплим много
Във входа – юлска жега
ние – безглавни мравки,
спим на бойна стража.
Токът вдигна се, небостъргач издигна се,
дори кафето – от спасение вече плач с мъка.
Ние – горди!
Като грешни жаби в балтото,
с с кашкавал от нафта,
а суджукът – картонено уцеляване !
Правилата – космичен цирк!
Без билет – без сценарий.
Все бездушни сиви машини,
извънземни незнайни,
с маски лукави.
По тротоара ходим ние – мравки червени,
в зиг-заг – място няма.
Крачим в сивото – безкрили, неясни.
Любуваме се,
смеем се на дупките по пътя – културно наследство.
В редици редим се,
ямите да зърнем.
Смеем се ние – гръмогласно ято гарги,
смях – със сълзи, сиви, червени, пълни.
А народът – по традиция – пак ще се справи.
Със хумор, със шеги…
и може би малко ракия за политане.
