Над белия лист
НАД БЕЛИЯ ЛИСТ
Стоя над бялата хартия...
Не знам с какво съм зареден.
Дори от себе си не крия -
че нещо вътре става с мен!
Измъчва ме едно горене:
вулкан изригва изведнъж,
щом този пламък е във мене,
край мен заплисква звезден дъжд!
Светът край мен изгаря в огън!
Люлее се от земетръс…
С една ръка аз вече мога...
О, мога всичко с един пръст!...
Аз в този кръговрат изгарям,
на рамо нося своя кръст
о искам дири да оставя!
От злите сили търся мъст!
Приличам на кълбо от нерви!
Щом се увличам да творя!...
И всяка струна в мен трепери!
Във неизвестното горя!...
Все с някого се състезавам.
Напрягам се, докато спра!
Без сили може да остана,
но нещичко ще сътворя!
Аз знам от мойта медицина,
че всичко е адреналин!
Щом действието му премине,
на статуст друг ти ставаш син!
Такъв съм аз: голям и малък!...
Препущам във галоп и тръст…
На коня хапвам аз по залък!
И все Михаля гоня с хъс…
© Христо Славов All rights reserved.
