НАД БЕЛИЯ ЛИСТ

Стоя над бялата хартия...

Не знам с какво съм зареден.

Дори от себе си не крия -

че нещо вътре става с мен!

Измъчва ме едно горене:

вулкан изригва изведнъж,

щом този пламък е във мене,

край мен заплисква звезден дъжд!

Светът край мен  изгаря  в огън!

Люлее се от земетръс…

С една ръка  аз вече  мога...

О, мога всичко с един пръст!...

Аз в този кръговрат изгарям,
на рамо нося  своя кръст
о  искам дири да оставя! 
От злите сили търся мъст!

Приличам на кълбо от нерви!

Щом се увличам да творя!...

И всяка струна в мен трепери!

Във неизвестното горя!...

Все с някого се  състезавам.

Напрягам се, докато спра!

Без сили може да остана,

но нещичко ще сътворя!

Аз знам  от мойта медицина,

че всичко е адреналин!

Щом действието му премине,

на статуст  друг ти ставаш син!

Такъв съм аз: голям и малък!...

Препущам във галоп и тръст…

На коня хапвам аз по залък!

И  все Михаля  гоня с хъс…