Над душата как се властва
Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така –
пред яростното винаги мълчи се,
пред страстното горя от топлина,
пред искреното съм безмълвно слисан.
Душата ми дълбае като в ров –
все нещо търси, крие, пренарежда.
И с болка, и с надежда, и с любов,
тя вярата плете си като с прежда.
Какво по-хубаво от красота? –
душата сред хармония израства.
Тя иска само свойта свобода.
Кажете – над душата как се властва!?
© Данаил Таков All rights reserved.
