Aug 24, 2015, 5:43 PM

Над игото (от стария акаунт)

562 0 0

И в тази прохладна вечер Ехото шепти.

Ветровете напомнят за великите дела
на нашите предци.
Из планини и поляни
песни се пеят за тяхната изява,
та дори Природата не ще погуби
заслужената слава!
Силни и неповторими,
споменът за тях остава вечен,
ехтящ във времето,
помъдряващ поколението,
на смърт необречен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Чанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...