Над листа съм разстроен
НАД ЛИСТА СЪМ РАЗСТРОЕН
Стоя над листа си разстроен:
за всичко ли в света съм крив?
Не съм живял живот спокоен
и всичко правя със мотив!
Оглеждам често Обществото...
Претеглям хубаво и зло.
Не виждам място за Доброто,
тъй както вечно е било!..
Не палим свещи на Светците
Живота ни е грях до грях!
По- често хващаме горите,
вместо да бягаме от тях..
Попържаме дори и Бога!
От “страшен съд” не ни е страх!..
И като някаква подлога
за всички ставаме за “ смях”…
Забравяме Човещината...
Доброто тъпчи ме под нас!
И Дявола ни е в душата
И само Злото е на власт!..
Не сме по-силни и в Морала…
И не цени ме мъдростта!..
Душата ни в калта е спряла…
И там е нашата следа…
При нас, Инстинктите господстват.
Ний не живеем с правила!
Не знаем що е Благородство,
И честно свършени дела!
Но имаме си Егоизъм!
И правило: Вземи—не дай!”
Крадем единствената риза...
И ад гради ме , вместо рай!..
Духа изпуснат от Пандора,
Се вмъква в нашите души..
А злото, Зло е без умора..
И няма да ни утеши!..
© Hristo Slavov All rights reserved.
