Над моя гроб сега са всички
и дори не си помислят че ги виждам.
Те плачат и не могат да разберат,
че така ще ми е по-добре.
Опитвам се да има обесня
“Но, как?” нали съм мъртва.
Виждам ги как скърбят,
как плачат и не могат да се спрат.
“Ей хора, тук съм не плачете”.
Но никой не вижда, че аз съм там
защото това е само моята душа останала и
гледа безпомощното тялото в ковчега. ...