MeTaL_sOuL (Илияна)
4 1
Mar 4, 2006, 8:48 PM

Над моя гроб 

  Poetry
1159 1 6

Над моя гроб сега са всички

и дори не си помислят че ги виждам.

Те плачат и не могат да разберат,

че така ще ми е по-добре.

Опитвам се да има обесня

“Но, как?” нали съм мъртва.

Виждам ги как скърбят,

как плачат и не могат да се спрат.

“Ей хора, тук съм не плачете”.

Но никой не вижда, че аз съм там

защото това е само моята душа останала и

гледа безпомощното тялото в ковчега.

Когато един Ангел ме попита”Идваш е с мен

или оставаш тук сама... да продиш в пустоща?”

Аз обърнах се и си помислих ...

“Цял живот живях с такава празното в душата

нека поне сега да е щастлива и свободна..”

И тогава ги погледнах за последен път

приятели, семейство и познати..

Сълза се стече по моето лице и остави символ в пустоща.

Черна роза която съществува и сега..

Отразяваща как се чуставх аз през времето когато бях жива.

© Илияна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??