Над моя гроб
Над моя гроб сега са всички
и дори не си помислят че ги виждам.
Те плачат и не могат да разберат,
че така ще ми е по-добре.
Опитвам се да има обесня
“Но, как?” нали съм мъртва.
Виждам ги как скърбят,
как плачат и не могат да се спрат.
“Ей хора, тук съм не плачете”.
Но никой не вижда, че аз съм там
защото това е само моята душа останала и
гледа безпомощното тялото в ковчега.
Когато един Ангел ме попита”Идваш е с мен
или оставаш тук сама... да продиш в пустоща?”
Аз обърнах се и си помислих ...
“Цял живот живях с такава празното в душата
нека поне сега да е щастлива и свободна..”
И тогава ги погледнах за последен път
приятели, семейство и познати..
Сълза се стече по моето лице и остави символ в пустоща.
Черна роза която съществува и сега..
Отразяваща как се чуставх аз през времето когато бях жива.
© Илияна All rights reserved.
