joanna_vas (Йоанна)
223 460
May 21, 2005, 5:04 PM

Над всичко 

  Poetry
954 0 5
Откъм разрязания пръстен
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ...
Увисва въздуха
притегнат до стената
и дращи
в зеницата остра песъчинка.

С целувка устните раняват
тишината.
Небето нощем ми прилича
на решетка.
Подпряла лактите си твърди
в синевата
пристискам в клепките си
силно светлината.

По челото ми капки
от смирната
ми дават сили –
за да тръгна по водата
и с кръстен знак,
пристъпвам в глъбината
Над всичко съм!
Тъй леко ми е на душата...!

© Йоанна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотен стих Йоанна, моите най - искрени поздравления! Над всичко си!
  • Над всичко съм!
    Тъй леко ми е на душата...!

    Поздрави!
  • Всичко,което пишеш ме докосва...после се чувствам много щастлива,че те има..Не спирай!Пиши!
  • "С целувка устните раняват тишината..." - прекрасен стих!
  • Стихът ти е трепетен калейдоскоп, а аз съм притихнала в сиянието му. Красота си!
Random works
: ??:??