Над всичко
Откъм разрязания пръстен
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ...
Увисва въздуха
притегнат до стената
и дращи
в зеницата остра песъчинка.
С целувка устните раняват
тишината.
Небето нощем ми прилича
на решетка.
Подпряла лактите си твърди
в синевата
пристискам в клепките си
силно светлината.
По челото ми капки
от смирната
ми дават сили –
за да тръгна по водата
и с кръстен знак,
пристъпвам в глъбината
Над всичко съм!
Тъй леко ми е на душата...!
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ...
Увисва въздуха
притегнат до стената
и дращи
в зеницата остра песъчинка.
С целувка устните раняват
тишината.
Небето нощем ми прилича
на решетка.
Подпряла лактите си твърди
в синевата
пристискам в клепките си
силно светлината.
По челото ми капки
от смирната
ми дават сили –
за да тръгна по водата
и с кръстен знак,
пристъпвам в глъбината
Над всичко съм!
Тъй леко ми е на душата...!
© Йоанна All rights reserved.
