Надежда
Няма да се крием вече зад заключена врата.
Няма да крещим, шептейки.
И не ще пълзим за нашата даденост в калта,
а изгрева ще срещаме с птиците, летейки.
Тези дни няма повече да се налага да мечтаем,
ще бъдем ние и на очакване не ще играем.
Тези дни изгревът ще блесне и ще тръгнем към съдбата,
повече не ще сгрешим, страхът ще е в краката.
Отчаяно не ще се молим пред многобройните олтари.
Отчаяно не ще си викаме: „Кураж - ще издържим!".
Ще изкачиме най-високата от трудните камари,
за да извикаме „Успях!", веч е лесно да продължим.
Тези дни няма повече да се налага да мечтаем,
ще бъдем ние, за нов живот основи ще копаем.
Тези дни залезът на слънцето ще ни приспива
и не ще е трудно да го разберем -
към вечната любов със сърцата си ще загребем.
© Валентин Илиев All rights reserved.
