Надежда
Дъждът ръми, Земята ожадняла,
цветче заплита в свилени коси,
изпратила поредната си младост,
се взира пак в звездите и брои!
И лятото е вече сладък спомен,
щурче мълчи самотно в утринта,
с прохладата на есенния повей,
надеждата преляла е... в тъга!
Там някъде, забравен от мечтите,
човечец стар, за всеки друг - Поет,
присяда в празна стая и се пита:
Светът фалшив е или аз - злочест?
А може би, Любов е просто дума,
Животът - дълъг наниз от лъжи?
Не в Рая те отвежда пътя стръмен?
И падаш щом си честен и открит?
Преборват гъсти облаци, лъчите,
в миг литва над простора песента,
повярвали на слънцето, заскитват
пчелици, рой врабчета и... листа!
И старецът от радост е разплакан,
прозорчето пак сгрява с топлина!
Ще чака той до следващото Лято,
дано да срещне в него... Любовта!
© Ангел Колев All rights reserved.
