milianina (Юлияна)
4 3
Oct 16, 2010, 6:58 PM

Надежда 

  Poetry » Love
577 0 5

Оплетох  одеяло от лъжи.

И  цялата със него се завих.

Надявам се, от мен  да ме опази

и чувствата навън да задържи.

 

Уплаших се! -

от  себе си, най-вече.

Уплаших се! -

от  твоите мечти.

Уплаших се! -

от  нашите  надежди.

Повярвах, че страхливият си ТИ.

 

A болката?

Със нея ще живея.

Сега се уча и да я харесвам.

Напомня ми, че имаше „преди”,

като дете дори си я отглеждам.

 

Събудя  ли се,

плахо  се оглеждам.

Напуснала  ме е!

… Уви! Усещам я.

 TЯ, моята болка,

прегърнала ме, кротко  спи.

 

Денят,

изпълнен  със надежда,

забързан, динамичен, луд,

понякога за малко я наглежда,

ТЯ, мойта болка, спира да боли.

 

И знам!

Ще свикна с нея!

От много дни до мене залепена,

не ще я забелязвам. Може би?

ТЯ, мойта болка, вече уморена

все някой ден сама ще спи!

 

А, аз ли?

Ще живея!

Завита в одеяло от надежда.

През всички нощи тайно плела,

най-смелите ни, истинските  мечти.

 

© Юлияна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??