Надежда
Оплетох одеяло от лъжи.
И цялата със него се завих.
Надявам се, от мен да ме опази
и чувствата навън да задържи.
Уплаших се! -
от себе си, най-вече.
Уплаших се! -
от твоите мечти.
Уплаших се! -
от нашите надежди.
Повярвах, че страхливият си ТИ.
A болката?
Със нея ще живея.
Сега се уча и да я харесвам.
Напомня ми, че имаше „преди”,
като дете дори си я отглеждам.
Събудя ли се,
плахо се оглеждам.
Напуснала ме е!
… Уви! Усещам я.
TЯ, моята болка,
прегърнала ме, кротко спи.
Денят,
изпълнен със надежда,
забързан, динамичен, луд,
понякога за малко я наглежда,
ТЯ, мойта болка, спира да боли.
И знам!
Ще свикна с нея!
От много дни до мене залепена,
не ще я забелязвам. Може би?
ТЯ, мойта болка, вече уморена
все някой ден сама ще спи!
А, аз ли?
Ще живея!
Завита в одеяло от надежда.
През всички нощи тайно плела,
най-смелите ни, истинските мечти.
© Юлияна All rights reserved.
Обнадеждаващо е!
