Надежда
Голямата моя надежда си тръгна -
и тя ме предаде на път да се сбъдне.
Била уморена от дългото време,
от много големи и малки проблеми.
Надеждата моя дойде да научи,
че няма надежда и с мен да сполучи,
че пътят е свършил, а времето спряло
и краят не ще се превърне в начало.
Голямата моя надежда е зряла -
убивана нощем, осъмвала цяла.
След дългото скитане тя си замина -
изгаряла в лято, студувала в зима.
Унила и бледа по пътя си тръгна
към следваща вечност, към другото сбъдване.
Дано й отворят, дано да я сгреят,
макар и насила, дано да живее.
И аз ще живея - до края на пътя
с един светъл връх, дълбоко в мен скътан.
Защото животът ми днес се оглежда
в ръста на мойта голяма надежда.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
