Дните отминават, остава ти само споменът, сплитан с години
и като ситен дъжд по тази картина капки сълзи се сипят
в отчаян опит да я съсипят и слеят със нея в сивото!
Дали ще съумея да опазя красивото,
бодливо е дивото цвете в ръцете ми,
цветовете му, ветровете ги носят,
незнайно къде са поели, форма приели
на полетели, стотици лебеди бели!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up