Jul 20, 2011, 5:53 PM

Надежда

  Poetry » Love
830 0 0

Дните отминават, остава ти само споменът, сплитан с години 

и като ситен дъжд по тази картина капки сълзи се сипят 

в отчаян опит да я съсипят и слеят със нея в сивото!

 Дали ще съумея да опазя красивото, 

бодливо е дивото цвете в ръцете ми,

цветовете му, ветровете ги носят,

незнайно къде са поели, форма приели 

на полетели, стотици лебеди бели!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ицо Младенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...