След всяка златна есен
идват ледено студени дни.
Но надеждата не си отива,
пак ще дойде Пролетта.
Тя ще стопли ни душите,
ще разцъфнат пак липите,
и лалета, минзухари.., те
ще ухаят от любов и красота.
Ти отново ще възкръснеш
от дните тъжни и дъждовни.
Ти отновно ще си тук, при нас,
подарил ни любовта човешка.
© Елена All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
