След всяка златна есен
идват ледено студени дни.
Но надеждата не си отива,
пак ще дойде Пролетта.
Тя ще стопли ни душите,
ще разцъфнат пак липите,
и лалета, минзухари.., те
ще ухаят от любов и красота.
Ти отново ще възкръснеш
от дните тъжни и дъждовни.
Ти отновно ще си тук, при нас,
подарил ни любовта човешка.
© Елена All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
