Nov 13, 2005, 5:50 PM

Надежда

  Poetry
1.4K 0 1
Надежда

Когато сълза се прокрадва,
когато умира във мен любовта-
тогава светът е безсмислен
и в нощ се превръща деня.

В мига на мойта тревога,
в мига на скръб и тъга,
ти пред мен появи се
и вдъхна живот на мойта душа.

Сега светът е прекрасен,
огрян и пълен с живот
и надежда вече има
и много, много любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бояджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....