Надежда и страх
Като лист, отписан от живота,
ще вляза във земята някой ден,
и тя ще ме приеме със охота;
цветя уханни ще цъфтят над мен.
Дано да имам дотогава време:
не всичко казах или сътворих.
Не всяка болка се превърна в стреме
и не за всички болки аз простих.
Не винаги в живота съм перфектен.
Понякога добър съм, друг път – лош.
А той като кръчмар е неприветен,
и сметката ме реже с остър нож.
Аз знам, че неизменно ще се плаща
за грешки, за душевния боклук,
но, моля те, Съдба, не ме отпращай,
защото искам да остана още тук,
за да простя на всички непростимото,
за да запълня белите листа
с най-истинското слово, най-значимото,
преди да си отида от света.
Нима ще легна под цветята, недописал
последния си, най-добрия стих,
с една отчайващо жестока мисъл:
„На себе си за нищо не простих…“
10. 01. 2017 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
