Надежда моя
Кажи, защо ме ти напусна
във тоя свят неподреден?
Дали защото не е вкусна
и любовта ни всеки ден,
или защото аз съм беден
и в мен не дрънка даже лев...
Денят за двама ни е бледен
и чува се в душата рев.
Че аз приличам на пройдоха
и съм отдавна вехтошар.
Че лоши дните ни дойдоха
и станах даже и клошар.
И ровя в кофите с боклука
дано открия някой ден
очаквана за мене слука
в деня ми дважди позлатен.
Живота вече ме отритна
и нямам сили за преврат.
Или камбаната ще ритна,
или... въже на моя врат...
© Никола Апостолов All rights reserved.
