Надежда в мрака
Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие-
да дойде то, да ни спаси нанякъде.
Мълчим и своя влак във мрака чакаме.
... В такава нощ, за жалост, няма влакове.
Сезони идват, бързат, заминават,
мени се месецът, денят, годината.
Сърцата ни са черна нощ обаче,
а времената вътре са застинали...
***
Но за чие добро да губя вяра?
Всеки живот с надеждата се ражда.
Така твърдят - избирам да повярвам -
дори след страшна нощ денят изгрява.
© Любимата All rights reserved.
