Надежда за една забравена любов
Надежда за една забравена любов
Обичам да живея,
обичам себе си дори,
но живота...много той ме нарани!..
и всичко вече върша със лъжи,
Ta нали живота си върви,
така че запомни,
може друга да не срещнеш ти.
Много ще ми провърви,
ако забравя как за първи път ме впечатли
и сърцето ми безкрайно подлуди,
но накрая ужасно гадно го разби
и рукнаха вълни
от нещастни сълзи
в моите бистри влюбени очи.
Ти ме впечатли и душата ми плени,
ала накрая пробуди всички мои заблуди.
В началото за нашата любов
на всичко беше ти готов,
а сега немога да те разбера,
уж ме обичаш,
а пак от мен се отричаш.
Но помни има бог
и надявам се,той да е много жесток,
за да ти го върне,
като живота ти преобърне
и друга страница отгърне,...
в която да съм и аз
и да се обичаме в захлас!!!
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
браво хубаво е