Надежда за утрешния ден
Не ни е нужен Бог да ни погуби,
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която
Той ни извая с толкова любов,
смрадливо е житейското ни блато
и днешният ни Бог е по-суров.
Да вдигнем и хиляда катедрали,
един от нас дали би бил по-чист?
Уж много знаем, а не го познали,
издиигаме пореден антиихрист.
Разпятията днес са заменени,
с побъркан и дрогиран мъченик
с фалшиви стигми. Гинат неродени,
децата ни, но Господ е велик!
Дали ще литнат ангели крилати,
или светът ще рухне уморен?
Не знам, но знам, че с гълъб бял ще прати
надежда Той за утрешния ден.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Коллото по-вече и по-големи катедрали вдига човекът, в толкова по-смрадлива кал се е превърнал! И живее с малката надежда, че Бог ще превърне смрадта в парфюм!
-
Благодаря ви, приятели!
-
Сами се погубваме, Наде! Прекрасен стих!
-
Хубав стих Наде! Хареса ми и те прегръщам!
-
Точно свободната ни воля е това, което ни позволява да грешим. Не е виновен Бог, той ни е обещал спасение, и то ако се покаем, а не ни е обещавал земен рай. Извинявай, че може би звуча клиширано, но истината е много ясна, просто трябва да се примирим с нея.
-
Лепна ми се на сърцето това твое стихотворение. Браво Наде!
-
Благодаря, Злате! Кутията на Пандора вече е отворена, Щурче, надеждата е на дъното. И "крепи шашкъните" - това го казваше прабаба ми.
Благодаря ви, момичета! -
Хубав стих! Браво!
-
Аплодисменти!
-
Браво, Щур! А дали умира последна?! Може би.
-
Надежда от Надежда за надежда! Харесва ми! Поздравления, мила!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
