Надеждата
Откакто ходя в пътя си до днес,
аз все на теб се упововам.
И все, като изгубен в тъмен лес,
аз твойто име споменавам.
Роди ли ми се някаква мечта
на тебе скришом се надявам.
Загубя ли си някога речта
със твоя помощ пак ще вдявам.
Когато болест ли ме повали,
очите в тебе се заглеждат.
Когато дъжд пороен завали,
към теб водите ме отвеждат.
Когато даже ме настигне зло,
на тебе пак се аз подпирам.
Когато ми се скърши и крило,
аз твойта помощ пак избирам.
И тръгвам все със тебе окрилен
към близкото квартално Тото.
Макар късмета да е провален,
оставаш ти за мене мото.
И уж си все невидима за мен,
а цял живот със теб живея.
Със теб кураж ме движи всеки ден.
За теб, Надеждо, аз лелея!
© Никола Апостолов All rights reserved.
