Надеждата не спи...
Надеждата не спи…
Все още имам стимул,
има мен какво да ме крепи…
Той ми дава сили…
Красиво е в съня…
А преди месец или два –
Никога не бях го забелязала това…
А беше реално…
Можех да го докосна!!! – моят сън…
Беше тривиално…
Можех да го пропусна, да отмина, да не видя!…
А днес всеки ден го сънувам…
Почти го докосвам…
Но се събуждам…
Какво сънувам???...
Не е дворец, не е красива вещ…
А е силен копнеж –
По една улица…
Всеки ден минавах по тази улица…
Днес минавам по друга улица,
Чужда улица…
Вървя сред чужди хора
С непознати лица,
Със студени черти – каменни…
А аз мечтая за моята улица…
© Лилия All rights reserved.
