Надеждите изригнаха вулканно
По устните ти капчица наслада
блестят подобно утринна роса.
Да ги отпия искам без пощада
под напор на вулкана на страстта.
Кръвта кипи като гореща лава.
Тялото конвулсно се тресе.
Не мисля вече, а се изкушавам
и кръста ти обхващам със ръце.
Усмивката като магнит привлича
да впия жадни устни в твойта плът,
а мисълта ми нежно те съблича
да видя голотата на греха.
Вълшебството, че с теб едно сме вече,
като нирвана чувствам в този миг.
Молитвено "обичам те" ти рече.
Аз тези думи също ти дарих.
И тишината стана триумфална.
Небето като църква засия.
Изригнаха надеждите вулканно.
Страстта ми вместо лава закипя.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Страстно и горещо е тук !
