Надпис върху прясната мазилка
НАДПИС ВЪРХУ ПРЯСНАТА МАЗИЛКА
... тъй както старият мазач
оглажда прясната мазилка
и дърпа глътка-две по здрач
ракийца в бирена бутилка,
и гали с майсторски ръце
изпипаната си шпакловка,
примлясква глътка на небце
щастлив от работата ловка,
брои си надницата с кеф
и скътва някой лев за утре,
макар че този някой лев
градежа утре ще му бутне,
с канап и шпатула, с отвес,
увиснал като златна гира,
каквото съградил си днес,
е песъчинка из Всемира,
и – нека камъкът е крив,
гръклянът да е крив от песни! –
е, Майсторе... бъди щастлив,
че има кой да те замести,
заспивай в своя тих фургон
връз купчината от кофража...
Аз в пламналия хоризонт
стената ти ще доизмажа.
© Валери Станков All rights reserved.
