Надвесени
Крачките.
Точно пет.
С различна дължина.
Като пръсти.
Пунктират
разстоянието
от изскърцването
на стола
до очите ти,
блъснати
в огледалото.
Първата -
някак отделна от другите
и сочи в друга посока.
Към мен.
Като палец.
Поемаш към мивката.
Аз - надвесена
над чашата.
Гледам си на кафе,
за да не гледам
в кафявите ти очи.
Ти - надвесен
над мивката.
Измиваш си ръцете.
Отмиваш ме от тях.
Увисвам
на безименния ти пръст.
Със сапунени мехури
в трахеята.
А можеше
просто да ме обесиш
на халката си.
© Мария Василева All rights reserved.
