Надвих я тази пунктуация
Написах стих. По правилата.
Със ритъм, рими и така...
Но нещо щракна ми в главата,
молива бързо взех в ръка.
Ще трябва да го редактирам.
Не бива да изглеждам прост.
И бавно, без да се нервирам,
заех се с важния въпрос.
Лирически герои – трима:
опасен звяр и баба с внук.
Идея ясна също има.
Но трудното започна тук.
Де трябва знаците да сложа?
Де – точка, скоба, де – тире?
Напред сега!... Помагай, Боже!
Нима на мен ще се опре?
А опашата запетая?
Без нея пише ли се стих?
В началото или във края?
Това съвсем пък изумих.
Реших проблема водоравно.
Та няма да ме начетат!...
Наблъсках ги във ред по равно…
Които могат – да четат!
И удивителните – тоже.
И тук-там някой друг въпрос.
Е, всичките сега не може -
не съм пък чак дотолкоз прост!
И заприлича на елхата
с украсата си моят стих
и спря да ме боли главата.
Грамотността си защитих.
Стихотворение се случи
почти готово за буквар.
Римувах внучето със куче,
а звярът пък – със бързовар.
Та тази тънка операция
проведох сам в изящен стил.
Надвих я тази пунктуация!...
Привет, език, омаен, мил!...
© Роберт All rights reserved.
