Както снегът вали,
така снежно бели капят и нейните сълзи,
очите и цвят на кафе,
днес по-горещи гледат те от кадифе
и усмивка топла те краде,
а сега замръзнала е на нейното лице.
И никой няма вина за тази шега на съдбата,
тя сама построи дом в своето сърце на самотата.
Тъжно се гледат толкова мокрите очи,
а колко ли мъка още в тях не си личи.
Предаденото сърце повече от разбитото боли,
останал без мечти и най-силният човек облича се в страх дори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up