кумеца (Румен Ченков)
399 1922
Jan 2, 2013, 3:10 PM

Нахалница 

  Poetry » Other
632 0 11

НАХАЛНИЦА

 

Когато лято още във душата ми бушува

и ветрове издуват корабни платна,

кръвта е сякаш вино прекипяло и лудува,

нелепо в тялото ми се промъква есента...

 

„Почакай, Есен! Знам, че си красива,

но аз не съм те канил нивга в моя дом!

На прага идваш със усмивчица фалшива,

а после сядаш на дивана мълчешком.

 

Какво те води в този час? Сега е лято.

В стихията си още е проклетото... Нали?...

Не казвай само, че ми носиш леден вятър!...

Отивай си и за подслон не ме моли.

 

Обичам вятърa в косите ми да духа,

да си играе с мен, но само ако е южняк.

Отивай си! Не чуваш ли? Нима си глуха?

И не кръстосвай тъй нахално крак връз крак!

 

Кафето си изпи и поговорихме си малко,

сега си тръгвай вече! Моля те, стани!

Ще трябва да се разделим. Не ми е жалко...”

Не чу и трайно в моя дом се настани.

02 януари, 2013 г.

Русе

 

© Румен Ченков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??