В тези дни прекрасни 
като трън заби се ти в сърцето ми
И направи съботите ми празни,
мислейки за делничните ни срещи пламни.
Не намирам аз сили да те забравя
и да се опитвам лоша да те представя,
колкото и дни от чувства да се терзая.

Себе си вече не мога да позная!
Но боли ме мен сърцето, 
че не бе ни писано на нас.
Любовта ми потъна дълбоко в морето,
от страсти на училищното ми аз.
Но колкото и болка да преживея, 
пак не мога да те надживея.
Дори да се видим пак, 
ти ще ми се изхилиш.
Дори да се видим пак,
вероятно ще ме подминеш.
Но сърцето ми в мен тупти -
обичай я, дори подмолно да звучи!