May 22, 2022, 11:45 AM

Наивна любов

  Poetry » Love
449 0 0

В тези дни прекрасни 
като трън заби се ти в сърцето ми
И направи съботите ми празни,
мислейки за делничните ни срещи пламни.
Не намирам аз сили да те забравя
и да се опитвам лоша да те представя,
колкото и дни от чувства да се терзая.

Себе си вече не мога да позная!
Но боли ме мен сърцето, 
че не бе ни писано на нас.
Любовта ми потъна дълбоко в морето,
от страсти на училищното ми аз.
Но колкото и болка да преживея, 
пак не мога да те надживея.
Дори да се видим пак, 
ти ще ми се изхилиш.
Дори да се видим пак,
вероятно ще ме подминеш.
Но сърцето ми в мен тупти -
обичай я, дори подмолно да звучи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Г. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...