Ах, как наивни сме жените и колко
крехки пред света,за топли думи
продаваме душите си, за нежни ласки
си изгубваме ума. После плачем и се питаме:
"Защо повярвах в това"! и пак, и пак отричаме,
че има обич на света.
... Но ето, пак погален е слуха ни, трепва нещо в нощта,
забравяме, че има лоши думи и пак за нас е жива любовта!
© Меги Ризова All rights reserved.
С много обич за теб.