May 18, 2008, 1:36 PM

Наивно за Любовта

1.3K 0 43

Земята бих могла да преобърна,

небето бих обсипала с звезди,

преплувала бих смело окена,

за да ти кажа: О, Любов, прости!

 

Прости нам, людете невежи,

подвластно слепи на гнева,

потъпкали човешките пътеки,

приели във душите си страха.

 

Отчаяни, ядосани и депресивни

откриваме все чуждите вини,

обсебени, психически лабилни,

забравяме, че без любов горчи.

 

Горчи животът, тежко скърца,

домоклев меч над нас виси,

а времето неистово все бърза,

загърбвайки най-чистите мечти.

 

Затова съзнанието искам да обърна,

душите да обсипя със звезди,

океана от обиди да преглътна,

да срещна теб, Любов. Прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...