Най боли, когато сме изправени
Опитвам да проправя път през тръните,
през бурените в моето съзнание.
Една след друга сграбчват ме годините
крещейки ми, но чувам ли послание?!
Посланията в битките са скрити,
във смисъла … на явното безсмислие.
И в страсти от инстинктите пропити,
в безсилието – стряха за подгизнали.
Въпросите, без отговор в които,
сам, отговорът е едно ... мълчание.
А споровете в непрогледност скитат,
просмукани с безмълвно отчаяние.
Нима е толкоз трудно да сме праведни,
все мачкаме, все грабим като луди.
Но най боли, когато сме изправени,
душите с лазене не ще събудим!
© Данаил Таков All rights reserved.
