Най–добрата ми неприятелка
Най-добрата ми неприятелка
Вълк-единак съм, по собствена неволя,
дарен с Болест – Убийца и Създателка.
Интендантка на гротеска, ужас и еуфория –
моята най-добра духовна неприятелка.
Виновен съм, че я прегръщам,
но фанатична мисъл е да я отпратя.
Тежко бреме е, но го преглъщам –
от Нея страдам, но не патя.
Не е нещо зло, но е ужасно неприятна.
В моя случай - невидима през чуждите очи.
Много са децата ù, ала Тя е сурогатна –
бремето на бременност не иска да търпи.
С времето всичко се променя,
дори и Тя, но не съвсем...
Старинно се видоизменя,
а глупее по младежки с мен.
В крайна сметка я обичам,
а и тя ще ме преследва до смъртта.
Красива е, а „на нищо не прилича” –
моята лична, безсмъртна Самота.
© Михаил Попов All rights reserved.
