Мечтаеше си за най-голямата торта.

С богата глазура от шоколад.

Но всяка сутрин с дребни монети

си купуваше само два геврека.

За толкова стигаше пенсията

на баба му и неговата - на сирак.

После се залепваше към витрината

с голямата шоколадова торта.

И така чак до първия учебен час.

Вечер се свиваше в студената стая

до баба си на инвалидния стол.

Дояждаше дребни трохи от геврека,

а нея черпеше с ментов бонбон.

После събираше семенцата сусам

и грижливо ги сипваше в устата си.

Зер, да не би да отидат зян.

И затваряше блажено очите.

Защото идваше време за десерта.

Сънуваше най-сладката торта.

И вече почти я бе достигнал.

Но една огромна уста я изяждаше,

преди той да успее да я докосне.

Събуждаше се целият в пот

с очи, готови да се разплачат.

Обещаваше си, че когато порасне,

ще купи най-голямата торта.

После обаче се замисляше,

няма ли така да изгуби мечтата си

и сладката си приказка за сън.

А на сутринта, както винаги

отново тичаше към витрината.

И отдалеч облекчено въздъхваше.

Тя, тортата все още беше там.

Голяма, кръгла и безумно сладка.

Представяше си как я обгръща

и я носи на ръце през целия град.

И как я дарява на своята баба,

за може би последния рожден ден.

© Паулина Недялкова