Най-хубавите дни
Държим се сякаш всичко ще е вечно.
Държим се сякаш всичко е игра.
А не съзнаваме истина - простичка, човешка -
всичко свършва, даже любовта.
Поставяме живота си на пауза,
за да чакаме по-хубавите дни.
Но в замяна не получаваме аплаузи,
а изпуснати шансове за сбъднати мечти.
Внимаваме, когато сме истински щастливи,
да не би беда някак да ни сполети.
И всъщност само наполовината сме живи,
и всъщност изпускаме най-хубавите дни.
А когато осъзнаем глупавата грешка -
последните минути часовникът брои.
И ей така - наивно, по човешки
остават пропилени най-хубавите дни.
И търсим утеха в разкаянието тогава,
и се надяваме, че отгоре някой ще прости.
Но даже и понякога така да става -
си остават пропилени най-хубавите дни.
20.04.2017г.
© Ивайло Бисеров All rights reserved.
