Най-красивата война!
Посвещавам това творение на колежката Росица Ж.
Не туптене, а усърдие,
щурм на моите отряди!
Не сърце е, а оръдие,
кръв не тласка, а снаряди!
Тъй е само щом те зърна,
щом около тебе мина!
Ала аз не ще ги върна,
мога ли да спра лавина?
Гръмна първият куршум,
тръгна първата вълна!
И откак' си в моя ум,
вътре в мене е война!!
Тя започна във сърцето
и разрасна се в корема!
И накрая бе превзета
всяка единична вена!!
Тялото ми бе сразено!
Всички мисли - запленени!
Нещо тъй обикновено
предизвика тез' промени!
Него аз не ще преборя -
толкова се възхищавам!
Ала друго що да сторя,
като аз го обожавам?
Как такова нежно цвете
ме омая и отнесе?
Как такъв прекрасен лебед
в мен апокалипсис внесе?
Да, душата ми бушува,
но съвзе се, осъзна -
в празнотата ù върлува
най-красивата война!
© Сандостен Калций All rights reserved.
