Mar 8, 2007, 4:11 PM

най-красивото име - Жена

  Poetry
11K 0 17
Цвят Давидов съм,
потомка на първата Ева.
Клонка Адамова,
от нежност разцъфнала.
Плът от плътта му,
за да съм вярна.
И кост от костта му,
да съм  отдадена.
С болка обичам и раждам,
а мъжът ме владее.
И когато му се вричам,
в погледа ми светлее.
С мене се радва небето,
във дъга слива лъчите,
когато с любов пее сърцето,
греят звездици в очите.
Господи, друга не искам да бъда!
Стига ми само това...
клонка, която разцъфва
с най-красивото име - ЖЕНА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...