Най-малкият син
Една жена, наречена Година,
отбор юнаци искала да има.
Дванадесет прекрасни снажни сина
родила тя, а първите - през зима.
Сърдит и избухлив бил Януари,
засипвал с преспи върхове и друми.
Наказвал с мраз и млади, че и стари.
- По-благ стани! - не чувал той от дума.
Останал си със нрав сърдит до края,
но втори син Годината родила.
- На тебе давам име Февруари!
Ти по-добър бъди! - тя промълвила.
Мъникът грейнал с бебешка усмивка
и бузките му слънце зачервило.
Непостоянен бил синът, не свикнал
да се държи любезно той и мило.
Насъсквал бързо ветрове и хали,
кокичета замръзвали на двора.
А майка му така и не разбрала
защо шеги си прави той със хората.
Все с януари силите си мерел,
макар да бил с три дни по-къс от брата.
Годината орисница намерила.
Изправила се срещу тях жената
и бръкнала решително в ръкава
на робата си, жезъл да извади.
- От днес да няма между вас гълчава,
вий братя сте, не ви приличат свади!
Големият по-дълъг ще остане!
На теб ще викат вече Малък Сечко.
През цикли четири ти таз забрана
ще нарушаваш много със малечко!
И вирнала кутрето си нагоре,
орисала го и разпоредила:
- Тогава с ден един ще знаят хората,
че аз от милост тебе съм дарила!
Във мир сега живеят всички братя,
Годината роди им още десет.
По-топли са, за да цъфтят цветята
и птици в клоните да пеят песни.
А майка им и днес не е решила
от всички кой любимец ще ѝ бъде.
Щастлива, че с дванайсет се сдобила,
класация отказва да обсъдим.
© Мария Панайотова All rights reserved.
