Къде се е чуло и видяло да се яде злато и сребро, безценни камъни, печена кокошка да се залива с мед?
Ангел Каралийчев, „Най-скъпото“
Посвикнах с тишината
над тревния килим.
Не ми е непозната –
живях живот незрим.
Какво в света остава
след сетния ни час?
Богатство, шум и слава?
Без нас. До гроб – без нас.
https://www.youtube.com/watch?v=CWDP7MpWvxA
© Мария Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
