А толкова лесно щеше да бъде
всеки да тръгне в различна посока.
Да помислим за малко, но не да се върнем,
през лесния път да прекрачим живота.
А ние се спряхме и стреляхме с думи,
спестихме си много и много си казахме.
Обвинявахме други за свойта си глупост,
а другото всичко за нас е запазено.
Дали да я кажем лъжата, която
направи ни чужди, когато еднакви
се срещахме вечно на пътя в средата –
уморени от нерви и стари, и жалки? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up