Най-трудното "Обичам!"
А толкова лесно щеше да бъде
всеки да тръгне в различна посока.
Да помислим за малко, но не да се върнем,
през лесния път да прекрачим живота.
А ние се спряхме и стреляхме с думи,
спестихме си много и много си казахме.
Обвинявахме други за свойта си глупост,
а другото всичко за нас е запазено.
Дали да я кажем лъжата, която
направи ни чужди, когато еднакви
се срещахме вечно на пътя в средата –
уморени от нерви и стари, и жалки?
Дали да обичам, или да те мразя,
не е ли еднакво и двете да чувствам?
Има ли смисъл за мен да те пазя?
Отивай при нея, знай, че те пускам!
И все пак кажи го, недей да го скриваш,
чета го в очите ти – ти си прозрачен!
Мислех, че твърдо решил си да тръгваш,
а явно, че всичко прошката значи.
Спестихме онази любов, дето често
ни стопляше мигом в студените нощи,
но ти си страхливец, а аз съм нечестна –
само ни трябваха чувства и прошки...
Защото раздялата толкоз е странна –
вярното често се трудно изрича,
лъжата е лесна, щом сме безсрамни,
а уж било лесно да кажеш: "Обичам!"
© Деница Красимирова All rights reserved.
