Прочетох най-разтърсващия стих
и вдишах необятното му синьо.
Издигаше се силен и красив,
душата ми изгуби своето име.
Обхвана всичките ми сетива,
в минути клонка се прекърши.
Дъжд тъжен от очите заваля,
болка мрачният пейзаж довърши.
Видях Исус, чух плясък на камшик
и злоба плисната във подъл смях.
Кръв капеше от кроткия му лик,
Кръв капеше, за да умие моя грях. ...