Накарай ме
Убивай ме със своето присъствие
и съживявай ме с лекуваща ръка.
Ранявай ме със своето отсъствие
и нека път към теб е моят път сега.
Рисувай ме без цвят върху стената,
изтривай ме със болка след това.
Плачи, както не плачат и децата,
че си изцапала най-чистата стена.
Описвай ме със думи без значение
и дай им смисъл собствен след това.
Живота ми превръщай в откровение.
Измисляй ми безумни имена.
Оставяй ме без дъх край себе си,
накарай ме да вярвам в чудеса.
Да свързвам всичко бляскаво с лицето ти,
да шепна името ти през нощта.
© Ивайло Василев All rights reserved.
