Jun 25, 2009, 10:45 PM

Наказани от Бога, ще умрат сами 

  Poetry » Other
585 0 4




Някъде дълбоко във сърцето,

разкъсващ тъканта му от мечти,

страхът отровно стича се и ето -

безмилостно в душата корените си заби!


Отпечатъкът от кърваво мастило

блести на лунна светлина,

а поглед жадно във Луната впило,

дете брои минутите до сутринта...


Затворени във клетка тлеят

лъжата, болката и... ти,

така и ненаучили се да живеят,

наказани от Бога, ще умрат сами!


 

 

 

 

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??