Някъде дълбоко във сърцето,
разкъсващ тъканта му от мечти,
страхът отровно стича се и ето -
безмилостно в душата корените си заби!
Отпечатъкът от кърваво мастило
блести на лунна светлина,
а поглед жадно във Луната впило,
дете брои минутите до сутринта...
Затворени във клетка тлеят
лъжата, болката и... ти,
така и ненаучили се да живеят,
наказани от Бога, ще умрат сами!