desito_t (Десислава Танева) desito_t (Десислава Танева)
2 130
Jun 25, 2009, 10:45 PM

Наказани от Бога, ще умрат сами

  Poetry » Other
770 0 4




Някъде дълбоко във сърцето,

разкъсващ тъканта му от мечти,

страхът отровно стича се и ето -

безмилостно в душата корените си заби!


Отпечатъкът от кърваво мастило

блести на лунна светлина,

а поглед жадно във Луната впило,

дете брои минутите до сутринта...


Затворени във клетка тлеят

лъжата, болката и... ти,

така и ненаучили се да живеят,

наказани от Бога, ще умрат сами!


 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0