НАКАЗАНИЯТ ПОБЕДИТЕЛ
НАКАЗАНИЯТ ПОБЕДИТЕЛ
И зъл - като ранения, изплашен звяр -
връхлитам върху чувствата си плахи,
умело скривани до днес. Какъв кошмар! -
да носиш в себе си мига на краха.
Забивам настървено зъбите в плътта,
която галех някога и я приспивах.
Допускал ли съм,че фонтана от кръвта
на жертвата разкъсана, ще ме опива!
Заситил жаждата за мъст във миг изтръпвам.
И с гаснещия взор на извора размътен,
виждам как ръката на разума покъртен,
надига се и към лицето се упътва.
О, ужас! - гали го... и с хладните си пръсти
преди да падне пак - прощално ме прекръства.
© Любен Стефанов All rights reserved.
