Dec 18, 2011, 4:11 PM

Накрая (на С.)

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Много празници изплаках.

В много делници се смях.

Дълго, търпеливо чаках.

Праведна бях и живях във грях.

Аз помня, но не съжалявам,

греших, но бях каквато съм.

Животът ни е твърде кратък,

за да гоним грешките навън.

Накрая всичко водеше към тебе.

Накрая само твоя съм.

В прегръдките ти като бебе 

се сгушвам... да те имам и насън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...