Много празници изплаках.
В много делници се смях.
Дълго, търпеливо чаках.
Праведна бях и живях във грях.
Аз помня, но не съжалявам,
греших, но бях каквато съм.
Животът ни е твърде кратък,
за да гоним грешките навън.
Накрая всичко водеше към тебе.
Накрая само твоя съм.
В прегръдките ти като бебе
се сгушвам... да те имам и насън...
© Надежда Кръстева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
