Много празници изплаках.
В много делници се смях.
Дълго, търпеливо чаках.
Праведна бях и живях във грях.
Аз помня, но не съжалявам,
греших, но бях каквато съм.
Животът ни е твърде кратък,
за да гоним грешките навън.
Накрая всичко водеше към тебе.
Накрая само твоя съм.
В прегръдките ти като бебе
се сгушвам... да те имам и насън...
© Надежда Кръстева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
