Накрая... само пясък ще горчи...
Накрая... само пясък ще горчи,
полепнал по пътеките предзимни...
А лятото - сиротно ще мълчи
във страниците на Албум без име.
Аз бавно ще отпивам тишина,
с две бучки захар подсладена...
А от Небето ще вали... вина.
И всички плажове ще са студени.
След ехото на шумен маскарад -
сама допушвам сетната цигара...
Сърцето ми - в един съседен град.
И си живея тук. Като на гара...
Чертая между четири стени
най-мрачните ъгли на битието.
Оглеждам ги от светлите страни.
Подреждам недописани куплети...
А восъкът се стича по свещта...
Бездомница, която има къща...
Не помня да съм имала баща...
Но чувам стъпките му да се връщат.
На самотата дългия чорап
разплитам всяка нощ... като по книга.
Броя стотинки през деня. За хляб.
Броя... Броя... И никога не стигат.
На края... само пясък ще горчи.
Ще ме посрещнат мъртвите поети.
След мене... само болка ще мълчи,
във края на среднощните куплети...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
