Накъдето...

Poetry

1.3K 1 1

Накъдето и,

човеко, да вървиш, ти

все ЛЮБОВ твориш!

Накъдето и,

човеко, да вървиш, ти

ОБИЧ все твориш!

...............................................

Накъдето и,

човеко, да вървиш, ти

щедро ЩАСТЛИВЍШ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Comments

Довереница (Дочка Василева)

Посоката във всичките посоки
наречена е с името любов.
Дори несподеленост да я носи
клеймото и се носи до живот
Успех!

2018-06-18T02:04:32+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0