***
Не съм те чула...
Непрошепнато
припърха...
Подлютено...
пепеливо...
като скръб.
Седемвърхо...
деветочно...
ме прегърбва...
Безслучайно...
ненамерило...
под път.
А далечното
във стъпките
човърка...
Неподминало...
отчаяно...
крещи.
Във мен...
или във тебе
се разбърка?
Но ще бъдеме ...
все някога...
нали?
© Арлина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
